МУЗЕЙ НА НАРОДНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ И ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА - ТРОЯН

Основна предпоставка за развитието на занаятите, свързани с тъкачеството, е широко разпространеното овцевъдство в района. Троянката проявява изключителен усет и майсторство както в тъкането на платове за облеклото на семейството, декоративни тъкани за подредбата на дома, така и в тъкането на шаяк за панаира при Троянския манастир. Най-старинни тъкани са козяците, които се тъкат от козината на домашните животни. Те служат за завиване на цялото семейство, а по-късно се използват за постелки. Козяците са „самочерка” – тъкат се  в естествените цветове на козината – бяло, сиво, черно и бозаво. Друга  старинна тъкан е халището. То се използва за завиване през зимата. Халищата са едноцветни, като всяка домакиня в миналото сама е боядисвала преждата с помощта на естествени бои. Заобиколена от красивата планинска природа и пъстроцветните горски поляни, троянката пренася този колорит в своите тъкани. Появяват се шарените черги и китениците, които са друга слава на троянските майстори. Дребноформатните тъкани – конопени платна за ризи, обредни месали и трапезници, пешкири и възглавници, женски престилки са неизбродно море от багри и форми, създавано векове наред от сръчните ръце на балканджийката.

народни тъкани и традиционни костюми