Град Троян е прочут главно с развитието на художествените занаяти и особено с троянската керамика, но градът има своите майстори и в други области на изкуството и културата. Експозицията „Троянски живописци 1904 – 2002 г.” цели да представи по-пълна картина на културата на града и района чрез творби на изобразителното изкуство на местни автори.

Картините носят съществена информация за развитието на градската култура в продължение на един век. Избраните художествени произведения показват събития и личности, значими за развитието на града. Те онагледяват историята, бита и културата му. Допълнителните пояснения чрез личните истории на художниците, на портретуваните образи или на изобразените събития придават обща съдържателност и значимост на експозицията.

Раздел Изобразително и приложно изкуство от фондовете на Музея на занаятите е експозиционно представен на втория етаж на сградата на бившия турски конак, вдигнат през 1868 г. от троянския майстор Тотю Михов за нуждите на турската администрация. „Троянски живописци 1904 – 2002 г.” е своеобразно продължение на експозиция „Възраждане”, която се помещава на първия етаж на Конака и завършва със събитията, свързани с битката за Троянския проход през януари 1878 г. и Освобождението на Троян.

Експозицията „Троянски живописци 1904 – 2002 г.” е изградена през периода 2010-2012 г. и е посветена на 50 годишнината от създаването на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в град Троян. Показни творби на петима троянски художници, собственост на музея.

В първа зала са представени 10 творби на художника Бочо Донев. Той е роден е на 30 май 1904г. в с. Орешак. През 1928г. завършва живопис в Художествената академия - София при проф. Никола Маринов и проф. Д. Гюдженов. През 1935 – 1936г. специализира графика в Полша. Работи предимно пейзажи, битови композиции, портрети. Участва в общи художествени изложби. От 1927 до 1967г. урежда

16 самостоятелни изложби в Троян, Плевен, Ловеч, Свищов, Русе и София.

По-значими творби са: “Нашето семейство” (1929 ), “Портрет на Васка Емануилова” (1929 ), “Хлябът” (1930 ), “Мотиви от Карлово” (1938, графика ), “Пейзаж”, “Мома” (1959 ), “Пролет” (1965 ),”Портрет на Марангозов” (1969 ).

Изявява се и като приложник. Много негови проекти са внедрени в производството на текстила, керамиката и пирографията. През 1964г. е награден с орден “Кирил и Методий” – II степен.

В залата е изградена и възстановка на отделни елементи от градския бит на Троян от първата половина на XX век. Голяма фотопанорама, дело на известния троянски фотограф Пенчо Доков, „вкарва” посетителя в атмосферата на тогавашен Троян. В залата е показана и иконата „Богородица с Христос” дело на големия възрожденски художник Николай Павлович.

Втора зала представя художника Петър Хаджиев. Роден е на 11 юли 1905г. в с. Орешак, Троянско. Завършва Държавната художествена академия в София, специалност живопис при проф. Цено Тодоров. От 1931г. до 1961г. работи като учител по рисуване, ръчен труд и стенография.

Петър Хаджиев има сериозни успехи като портретист. Неговите портрети “Старият грънчар” (1942), “Портрет на Георги Стоев – Шварц” (1960), на Филип Тотю (1960), на Васил Левски,  на опълченеца Петър Табаков, “Пред нощен полет” – портрет на Димитър Гимиджийски, на Иван Хаджийски се намират в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства – Троян.

Петър Хаджиев представя 6 самостоятелни изложби. Участва в създаването на музейните експозиции в Троянския манастир, Ловеч и Троян. Изработва архитектурни проекти за паметници. Консултант е в изграждането на художествената част на Панорама “Плевенска епопея 77”.

За творческата си и обществена дейност през 1969г. е награден със сребърен орден “Кирил и Методий”.

Акцент в залата е художествената творба „Посрещането на генерал Карцов в Троян”, маслена картина създадена през 1973 г., с размери 121/251 см.

В третата зала са представени традиционни занаяти, майстори, архитектурни достижения и местни обичаи и бит чрез творчеството на Пенчо Балкански. Роден е на 16 януари 1908г. в с. Ломец, Ловешки окръг. Пенчо Балкански е художник – фотограф, график и живописец. Успешно се изявява в цветната литография и монотипията. Има прояви и в областта на декоративно-монументалното изкуство.

       Пенчо Балкански твори  пейзажи и композиции из живота на новото българско село. Разработва и исторически сюжети. Участва в общи художествени изложби и в представителни изложби на българското изкуство в чужбина – Будапеща, Белгия, Индия, СССР, Виетнам, Корея, Мексико и други. Представя самостоятелни изложби в София (1958, 1969 ), Виена (1963 ), Троян (1968 ), Карлово (1969 ). Негови творби се намират в националната художествена галерия, Софийска градска художествена галерия и други галерии в страната и чужбина.

         По-значителни негови творби са: литографии и монотипии – “Априлско въстание” (1967, цикъл), “Райна Княгиня” (1968), “Освобождението на България” (1968, цикъл), “Троянска сватба” (1968) , “Захарий Зограф в Троянския манастир” (1969), “Иван Асен” (1969), “Раздяла” (1973) и други. “Средновековна хроника” – стенопис в хотел “Ерма” – курорт “Златни пясъци” - /1965/, Декоративно пано сграфито в хотел “Хемус”, София /1969/.

През 1968г. е награден с орден “Кирил и Методий” – I степен.

Иван Шошков е роден  на 26 ноември 1910г. в Троян. Завършва Художествената академия в София, специалност живопис в класа на проф. Никола Маринов.  При дипломирането си през 1941г.  урежда самостоятелна изложба в академията. Още преди това, през 1938 г., участва като гост в ХІІ Обща художествена изложба на Дружеството на новите художници.

Първата си самостоятелна изложба организира през 1942г. в галерия “Аксаков” в София. Следва самостоятелна изложба в Троян. Втората самостоятелна изложба на Иван Шошков  в София в галерия “Студентски дом” е открита от Симеон Радев. Тя отново е последвана от самостоятелна изложба в Троян. През 1944 г. – 1946г.  заедно с Бочо Донев, Петър Хаджиев, Александър Жендов и Ценко Бояджиев участва в първата групова художествена изложба в Троян, организира окръжна антифашистка изложба в Плевен и трета последна самостоятелна изложба в София.

“Майки”, “Пазар”, “Селска мадона”, “Почивка”, “Каменар”, “На реката”, ”Селски дворове”, “Копачки”, “Двор”, “Есенен пейзаж”, “Около Реброво”, “Край Троян” са изключителни творби, носещи колорита на празници, пазари, трудови сцени, пейзажи от родния край.

През есента на 1945г. постъпва в Александровска болница. На 5 февруари 1946г. умира от туберкулоза едва 36-годишен.

Творчеството на Иван Шошков е представено в четвърта зала чрез 15 от неговите колоритни творби.

В пета зала е представен Иван Пеевски. Роден е на 21 декември 1922 г. в Троян. През 1950 г. завършва живопис в Художествената академия – София при проф. Дечко Узунов. Твори предимно в областта на композицията.

От 1959г. участва в Общи художествени изложби, в окръжни изложби в Бургас, Русе, Добрич и други. Урежда самостоятелни изложби в Троян ( 1967, 1968, 1979,…), в Ловеч ( 1977,…).

Със самостоятелна експозиция участва в празниците на изобразителните изкуства в с. Орешак.

Най-значими негови творби са: “Гъбарка” (1960), “Битката при Дебневски боаз” (1963), “Берачки на праскови” (1965), “Родопчанки” (1965), “Добруджанка” (1966), “Каракачанка” (1967), “Моми” (1968), “Хайдут Велко” (1967), “Момиче” (1967), “Празник” (1969), “Кръжочници” (1970), “Горянин” (1975), “Бежанци” (1976), “Стопанка” (1976), “На полето” (1977), “Грънчар” (1978), “Почивка” (1979), цикъл “Българки” (1970 – 1980), цикъл “Есен в Троянско” (1970 – 1980).

Негови творби се намират в Националната художествена галерия, художествените галерии в Пловдив, Ловеч, Плевен, Габрово, Търговище, Русе, в Музея на занаятите в Троян.

Награден е с орден “Кирил и Методий” – ІІ степен през 1970 г. и І степен през 1976 г.

Експозицията „Троянски живописци 1904 – 2002 г.” е открита на 18. октомври 2012 г. по време на честванията на 50-годишният юбилей на Музея на занаятите.

троянски живописци