100 години Титаник

Скъпи гости и жители на село Гумощник,


Честито Възкресение Христово! Честит Великден!

Преди 100 г. днешният ден  бил 2 април Връбница също голям християнски празник. Лишен от Божията закрила обаче е бил най-големият и най-модерният параход в света – „Титаник”. Може би защото преди тръгването му един от моряците произнесъл предизвикателни към съдбата думи „Самият Бог не би могъл да потопи този кораб!"


Гибелта на „ Титаник” е първото голямо разочарование на човека в началото на ХХ век от всемогъществото на техниката, от нейната непобедимост. Тя е първият голям сблъсък на ентусиазма от техническия прогрес с  невежество и престъпната безотговорност при използването на техническите съоръжения.

За един ден 15 април 1912 г. целият цивилизован свят разбира, че е жертва на илюзии, съзнателно поддържани от заинтересовани за печалби хора, а крушението на илюзиите е болезнено и тежко.

    В началото на второто десетилетие на ХХ в. корабоплавателната компания „ Уайт Стар Лайн”  е един от най-сериозните претенденти за приза „ Синята лента на Атлантика” – награда основана през 1840 г. за най-бързия кораб между САЩ и Англия. Освен престиж тя носи и много пари – на най-бързия кораб винаги пътуват най-богатите хора в света.

„Титаник” бил спуснат на вода на 31 март 1911 г. в Белфаст. Построен бил по планове на конструктора Томас Ендрюз от корабостроителната компания „ Харлънд енд Улф”. Дължината на морския гигант била 268 метра, ширина 33 метра, водоизместване 66 000 тона. Корабът имал 11 палуби и всички удобства за пътниците от първа и втора класа – два ресторанта и зимна градина, плувен басейн, танцов салон, библиотека, шест бара, печатница, фотолаборатория, кинозала и два тенис корта, парижко кафене Луксозните каюти били обзаведени и с телефони.

Рекламите на компанията „ Уайт Стар Лайн” хвалели „ Титаник” като непотъващ. Основание за това давала конструкцията на кораба. Подводната му част се състояла от 16 камери, разделени помежду си с водонепропускливи прегради. Дори при пробойна, засягаща една или две камери, „ Титаник” можел да продължи плаването.

Корабът имал помещения за 2500 пътници и 860 души екипаж. При подходящи условия можел да развива до 25 възела (около 46 километра в час).

На 1 април 1912 г. „ Титаник” след 7 часа приемни изпитания се отправя за Саутхемптън. Първото плаване трябва да започне на 10 април в 12 часа и да завърши на 17 април в 5 часа в Ню Йорк. Така Атлантическия океан ще бъде пресечен за по-малко от 135 часа – нов световен рекорд.

На 10 април 1912 г. „ Титаник” потеглил  под тържествените звуци на духовия оркестър, който свирел на кърмата. Първият курс бил определен да бъде триумф за компанията. На кораба били поканени видни личности: банкерът Гугенхайм, милиардерът Астор, адютантът на президента на Съединените щати Вът, журналистът Улям Стед, видният художник и преводач Френк Милет. Цялото това изискано общество се възглавявало от президента на „ Уайт Стар Лайн” . Капитан на кораба бил Едуард Смит – опитен морски офицер с дълга служба във военния флот.

На 11 април „Титаник” отплава от последния европейски порт Куинстаун с 1316 пътници, 891 екипаж и 3500 пощенски пратки

Още през първия ден от плаването в телеграфната зала на „ Титаник” постъпило съобщение от френския пътнически кораб „Тюрен”. В него имало изрично предупреждение, че се наблюдават необичайно много айсберги за този район. Радиограмата легнала на писмената маса на капитан Смит. Всяко свое действие той съгласувал с лорд Брюс Исмей. За евентуална промяна на курса и дума не можело да става.

         14 април От 9 до 19 часа параходите „Карония”, „Балтик”,  „Калифорния”, „Америка”, „Месаба” съобщават за голям брой ледени полета и айсберги. Командването на кораба и компанията не ги взимат под внимание.

        В 20:55 часа капитан Смит застава на мостика и нарежда: „ В случай на поява на мъгла или на лед да се намали скоростта наполовина”. Според специалистите това е крайно неподходяща оценка на сложните хидро-метереологични условия и безопасната скорост, с която трябва да се движи парахода”.

         В 23 часа и 40 минути морякът Флийт извикал:

- Айсберг точно пред нас!

Предал съобщението по корабния телефон и заудрял гонга с всички сили. Било вече твърде късно, а и парахода се движел с голяма скорост около 22,5 възела.

47 секунди след тревогата последвал първият удар. Той не бил особено силен, но след него имало още един. И толкова.

Онези, които спели в каютите, даже не усетили удара. Други не обърнали внимание на онова, което ставало.  Само онези, които били в музикалния салон и в барчетата излезли на главната палуба и с удивление видели светлините на „Титаник” да се отразяват в айсберга, който се изправял до борда. Но на никому и през ум не минавало, че ги е сполетяла гибел.

Даже когато се спускали спасителните лодки, някои смятали, че положението не е толкова сериозно.

2:20 часа „Титаник” потъва. Разстоянието до  дъното е около 4000 метра, а до най-близкия бряг Нюфаундлен е 347 мили.

В 4:10 часа парахода „Карпатия” приема първите оцелели, а в 8:30 часа са прибрани хората от последната лодка. Спасени са 705 човека.Загинали  1517 човека.

Британският историк Тим Малтин наскоро анализира метереологичните записи от нощта на трагедията и историите на оцелелите. Неговата теория е, че през злополучната нощ преди 100 г. условията позволявали суперпречупване, причинено от термична инверсия в района на юг от Нюфаундлен, където е плавал „ Титаник”. Анормалното пречупване на светлинните вълни създава фалшив хоризонт – екипажът виждал пред себе си, но не до нивото на водата, където ги очаквал фаталния айсберг. Той не бил видян навреме, а явлението попречило и на екипажа от минаващия наблизо кораб „ Калифорния” да осъзнае, че стотици пътници на борда на „ Титаник” са в опасност.

В момента, в който „ Титаник” потъва в селата Сенник и Гумощник часовниците показват 7 часа и 20 минути. Датата е 2 април 1912 г. Тя се различава от официалната, защото Грегорианския календар ще бъде въведен в България четири години по-късни на 1 април 1916 г. Морето край нашите брегове е спокойно. Истинска пролет, но само за тези който не са изпратили синове, братя и бащи на вечен гурбет.

Според  проучвания на различни изследователи броя на загиналите българи е 50, 36, 38 човека.

Официалните данни на „ Уайт Стар Лайн” разпространени по Интернет сочат, че на борда е имало поне 32 българи. Всички са пътували в трюмовете на трета класа, където билетът струвал 40 долара. Повечето от пасажерите в трета класа били селяни от Турция, Гърция, Румъния, Унгария и Италия.

Според черната статистика на параходната компания нито един от българите на „Титаник” не се е спасил. В България имало слухове, че трима нашенци се избавили от ледените води на Атлантика.

Българите тръгват към Америка водени от примера на свои сънародници, които се връщали по-заможни оттам. „ Американците”, както  ги наричали, били облечени по инак, със самочувствие, със средства, които осигуряват живот на семействата им, купуват земи, създават си бизнес, вдигат си хубави къщи.  Затова слагали главата в торбата, вземали са пари назаем от местните лихвари, продавали, ниви и добитък, за да платят билета до Америка.

Повечето българи работели по Източното крайбрежие. Започвали около Питсбърг, после отивали в Средна Америка, по долината на Мисисипи. Били наемани в мини,  ферми и ранчо.

Бедността и разказите на завърнали се американци били в основата и на трескавата емиграция от Троянския край. Един от първите отправили се натам българи бил Илия Йовчев от Троян. Той тръгва за Америка още през 1870 г., когато България все още не е освободена. До драмата през 1912 г. към Новия свят вече са поели  424 от Троянско.

Новата изселническа вълна е провокирана от нашенци завърнали се като агенти на канадски и американски фирми да събират наемна ръка за каменовъглените и калаените мини, петролните кладенци и новите железопътни линии.

Дават се и примери за успели троянци, които започнали собствен бизнес – отворили магазини, кафенета, бръснарници. А ако им домъчнее за родния край в Чикаго всяка вечер балканджиите се събират в кафене „ Троян”.

„ Открийте Новия свят на планетата”

„ Тръгнете за Новия свят – люлката на благоденствието”

„ Щастието е само в Америка”

Така изглеждали примамливите обещания,отпечатани на  афиши, който били разлепени из всички троянски села.

Пътническата агенция на Марко Калудов от Чикаго открива в Троян клон за набиране на емигранти. Психозата е завладяла безработните млади балканджии и те се редят пред представителството на Тома Бакрачев. Оттам някой си Цанко Бързеля „преговарял”  по телефона с Америка. Той хващал слушалката и викал високо:

„ Ало, ало, Неф Йорк, Неф Йорк”.

Разговорът, разбира се не ставал, защото „океанът бучи”, обяснявал Бързеля на кандидат-емигрантите.  Но и без неговото посредничество гурбетчиите тръгвали на дългото и опасно пътуване, за да реализират личната си мечта за щастие.


"В паметъ на загиналите въ Атлантическия окиянъ съ парахода Титаникъ въ 1912 г.", гласи надписът върху мемориала пред който се намираме.


Паметник, увенчан с православен кръст съхранява имената на Пейо Колчев, Пенко Найденов, Илия Стойчев, Лалю Йонков, Марин Марков, Лазар Минков, Стойчо Михов, Недялко Петров. Всичките от село Гумощник.

Към тях трябва да прибавим и имената на Петко Иванов Шабанов от село Белиш, Христо Дочев Тотевски и Минко Ангелов Вълчев от село Терзийско и Тотю Колев Йонков от село Дебнево, които също са сред загиналите. Известно, е че към Новия свят в злополучното пътуване е имало и по един жител на Троян и село Балканец.

Оцелелите българи са Златьо Христов и Пенко Стайков от село Сенник. Двамата се хвърлили в океана и с плуване се добрали до спасителни лодки.

Историята на други двама жители на село Гумощник, в която вероятно има не малка доза художествена измислица заслужава да бъде припомнена.

Матю Ганков и Петко Глушков с дамаджана ракия и куфарче вехти дрехи  поели с „ Ориент експрес” от Цариград за Париж. Там агенти на „ Уайт Стар Лайн” набързо ги  им взели парите  срещу билети за трета класа. Доволни от всичко свършено нашенците се запили в първата кръчма и ударили по три коняка. Малко след това се сетили, че трябва да гонят влака за Шербур. Закъсняли и за влака и за парахода. Когато пристигнали на пристанището намерили само  куп изпращатачи, които махали с кърпички на отдалечаващия се „Титаник”.

Имената на двамата почитатели на френския коняк, обаче също са в списъка на загиналите. Жените им ги оплакват както подобава. През юни Матювата жена  получила картичка, с която мъжът й съобщил, че е жив и работи в пещите на голяма фабрика за желязо.

Така с малките човешки истории на нашите земляци, село Гумощник и Троянския край стават част от едно световно събитие, чийто драматизъм вече един век владее сърцата и умовете на хората.

100-годишнината от трагичното събитие с парахода „ Титаник” се превърна в индустрия. Круизи по маршрута му, възстановки на интериора и атмосферата, а в менюто на ресторанти по света се предлагат същите ястия, който доставяли удоволствие на пътниците от първа класа. България също се има свое присъствие в страстта по „ Титаник” .

От 1 април 2012 г. Българска монетна къща създаде и пусна на пазара уникален колекционен продукт – медал с покритие от 24 – каратово злато. На лицето е корабът и витражите на централното стълбище на „ Титаник”. На гърба е проследен маршрутът на лайнера. В комплекта е включена и прецизна метална реплика на кораба с позлатяване. Съвършените колекционерски изделия са в дървена кутия във формата на корабен сейф от началото на ХХ век, придружени от удостоверение за притежание и свидетелство за автенчност. Тиражът е строго лимитиран на 1912 броя.

За гибелта на „Титаник” са написани повече от 130 книги, между които два романа от известни автори, направени са четири филма, десетки сценарии за радиопиеси и телевизионни предавания и са публикувани голям брой съобщения в печата. Цялата му история е проучена ден по ден, а злополучното пътуване – по часове и минути.

Точно преди 15 години излезе филмът "Титаник" под режисьорската палка на Джеймс Камерън. За да сме по-точни годината бе 1997, а лентата с участието на Кейт Уинслет и Леонардо ди Каприо донесе на своите създатели приходи от 1,8 млрд. долара и 11 отличия "Оскар".
Сега "
Титаник" отново "доплува" до екраните, но този път в 3D версия, чиято световна премиера бе на 4 април.

Тъжното за нас българите, че дори и след век не успяхме да дефинираме наша си българска мечата, наш български идеал за щастие.  Американската е все така непостижима и тук и там.

След 100 години трагедията на „ Титаник” още не е забравена. Оставила огромна диря от страдание, тя е и печален урок за цялото човечество.Урок, който и днес приканва към разум, взаимопомощ и разбирателство – все добродетели, без който днешната цивилизация ще изгуби човешкия си облик.