МУЗЕЙ НА НАРОДНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ И ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА - ТРОЯН

Към занаятите свързани с обработването на желязото спада и изработването на огнестрелно и хладно оръжие. Така нареченото "пушкарство" преживява своето най-бурно развитие през ХVІІІ и началото на ХІХ век и е в тясна връзка с постоянните размирици и бунтове от страна на поробените народи в Турция. В Троянския и Новоселския  край този занаят се възражда по време на трескавата подготовка на Априлското въстание. В ковашките работилници на братя Хасъмски от с.Орешак, в ковачницата на Христо Акимов от с. Белиш, на Тодор Матеев – „Новоселския Балканджи Йово”, изработват нови и преработват старите кремъчни пушки на капсулни. Там се изковавали ножове, ками, ятагани и саби по „терк” даден им от Васил Левски. Някои от тях били правени по поръчка и изпращани в други революционни окръзи. Такива работилници, наричани с турското име "тюфекчийници", били тази на Иван Кънев от махала Гробът от с. Видима, на Христо Стойков от махала Черни Връх в Ново село, Каменно Бърдо и работили две-три десетилетия след Освобождението. Техните ръчно изработени пушки и пищови успешно конкурирали вносните револвери и пушки и охотно се купували от многобройните пастири и овчари, които бродели със стадата си по старопланинските пасища.

оръжейничество

Дянко Дянков, оръжейник

гр. Априлци, кв. Видима