МУЗЕЙ НА НАРОДНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ И ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА - ТРОЯН

Бащата Пенчо Стоянов Нунков е роден през 1860 в махала Райковска. Учи в килийното училище на Троянския манастир и изучава ковашко-железарския занаят при майстори ковачи в село Орешак. Послушен и старателен е в желанието си да усвои занаята.

Синовете Цочо и Лальо се насочват към шивашкия занаят и се преселват в град Свищов. Другите двама братя - Цанко и Минко - са все около баща си в ковачницата. Доволен, че ще продължат занаята му, Пенчо Нунков търпеливо им разкрива тънкостите на ковачеството. В патриархалното семейство ръководна роля в дюкяна и семейството имал той. Старият майстор приемал поръчките, разпределял работата, нареждал кой какво да работи и държал кесията на цялото семейство. Съкровеното му желание било Цанко и Минко да станат прочути майстори железароковачи и да изпълняват качествено своята работа. За това той полагал голямо старание, докато предавал опита си.

Скоро всички в града започнали да говорят за ковачницата на братя Нункови, въпреки че те все още работели с баща си.

След смъртта на бащата на майсторите през 1935 г., по-големият от братята, Цанко, поел старшинството в семейството и ръководството в ковачницата. Работният ден на майсторите започвал в 4-5 часа, когато палели огъня за оджака и били готови да приемат поръчките на ранобудните клиенти. В 7:30 часа майсторите се събирали в кухнята на закуска. В 12 часа се слагала масата за обяд, всички сядали около нея и чак когато седнат и двамата майстори, обедът можел да започне. Следобедната почивка също никой нямал право да нарушава. Такъв бил трудовият делник. Когато завъртали чуковете, можело с часове да се слуша техният отмерен ритъм и да се гледа пламъкът от огнището, раздухван от големия мях, теглен от ръката на майстор Минко.

В ковачницата на братя Нункови се изработвали: подкови (за еднокопитни и двукопитни животни), клинци, строителни пособия (скоби, панти, дюлмета, клинове, лостове), обръчи за каци. Клепели се и се заточвали селскостопански сечива и инструменти. Майсторите правели и дървени дръжки за мотики, лопати, брадви, чукове, тесли и други сечива.

фамилия Нункови

майсторите Цанко и Минко 02.05.1966г.

с.Деков, Свищовско

майсторите в дюкяна


подковаване на крава 27.03.1949 с.Врабево

четиримата братя на гости в с.Деков, Свищовско 20.11.1966

разчесване на вълна на калдаръмения двор до лятната кухня

Стана и Пенчо Нункови - родители на майсторите Минко и Цанко