През 2012 г. Музеят на занаятите се включи в конкурса „Дърво с корен” на фондация ЕкоОбщност.

История за дървото.

Дървото e засадено през есента на 2002 г. Жената, която го донесе се казва Недка Спиридонова и е родена в троянското село Гумощник. Донесе го преди да емигрира окончателно в Испания, където вече се бяха устроили съпругът и дъщеря й. Волята й беше да бъде засадено някъде в центъра на града, за да останело нещо и от нея в него.

Дървото беше съвсем млада фиданка. Посадихме го и през изминалите 10 години то израсна и се превърна в хубаво дръвче. Цъфти през пролетта и лятото с хубави нежно сини  цветове.

Много хора завързват свалените си мартенички на него.

- Местоположение на дървото – по възможност с GPS координати.

Географска ширина 420 53’ 02.9”

Географска дължина 240 42’ 39.9”

- Характеристика на дървото

вид : Хибискус (hibiscus) дървесна ружа

височина – 2 м.

обиколка -10 см.

диаметър-3,2 см.

възраст -12 г.(възрастта я определяме хипотетично – 10 години е при нас, и е било на около 2 години, когато го засадихме)

Въпреки, че е засадено преди повече от 5 години го номинирам в категорията „Дърво с бъдеще”, но може би най-подходящата категория за него би била „Дърво с история”.

Номинирането на дървото стигна до финала на конкурса. Музеят получи грамота за участието си в конкурса. 

****

По случай своя 50-годишен юбилей Музеят на занаятите засади още 3 дървесни ружи под една от музейните сгради. Агро събитието се случи на 19 октомври 2012 г. и го направи главният експерт в Министерство на културата Валерия Димитрова.

***

А, че дърветата засадени с послание имат значение за нас говори и съхранената, все още крехка, гинко билоба (Ginkgo billoba), която беше подарена на Музея на занаятите от проф. Пенка Мондешка – дългогодишен специалист в Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян. Дървото е засадено през месец октомври 2006 г. по време на  конференция организирана от музея с научен ръководител проф. Рачко Попов.

При засаждането, посланието на музейните специалисти от цялата страна беше да я има винаги България и нейните музеи, които пазят непреходните й материални и духовни ценности.

музей и природа

Хвъркати квартиранти на музейния таван

* Или как съжителстват природното и културното богатство


СИМПАТИЧНИ ПРИЛЕПИ от вида „подковоноси” (наричат се така заради странното образование на „носовете” си) са намерили от години убежище на тавана на централната сграда на Музея на занаятите в Троян. „Квартирантите”, на брой поне 5, са заели обичайната си поза надолу с главата в близост до вратата, отделяща малко фоайе от вътрешността на таванските помещения. Точно там ги изненада и обективът на музейния фотограф Цветан Тончев. Местообиталището им е в съседство с два от музейните фондове, в които се съхраняват културни ценности собственост на музея.

МУЗЕЙНИТЕ ХОРА СИ СПОМНЯТ няколко смешни и драматични ситуации, в които прилепите „нахлуват” в музейната експозиция, но водени от безпогрешното си чувство за ориентация, отново се връщат на тавана. Очевидно там си живеят доста уютно, ако съдим по увеличаване на числеността им. Снимки на прилепите бяха изпратени във фондация „Зелени Балкани”. Биологът от фондацията Елена Тилова призна, че обаждането е било едно от най-приятните, защото обикновено хората ужасени съобщават за съжителството си с летящите бозайници. Главната причина е незнанието им за тях.

ПРИЛЕПИТЕ СА УДИВИТЕЛНИ БОЗАЙНИЦИ - единствените по рода си млекопитаещи, които могат да летят! Те са близо 1100 вида и са най-процъфтяващата група бозайници – близо 1/5 от всички видове от този клас. Но това, което е най-важното за нас е, че те имат изключителна роля в екосистемите и без тях не само животът на хората, но и планетата ни нямаше да са същите. Прилепите изпълняват незаменими функции. Те унищожават огромни количества насекоми (много от които вредители), осигуряват опрашването на цветовете и разпространението на семена на много видове. По този начин те „спестяват” на хората милиарди долари и осигуряват просъществуването на много видове и екосистеми.

ВСИЧКО ТОВА Е ПРИЧИНА 2011 ГОДИНА да бъде определена от Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS) и Споразумението за опазване популациите на eвропейските видове прилепи (EUROBATS) на ООН за Международна година на прилепите. Официален сайт на кампанията можете да видите тук http://www.yearofthebat.org/about-year-of-the-bat/. В рамките на Международната година на прилепите в България ще бъде отбелязана и Европейската нощ на прилепите. В нейното честване през миналата година са участвали 5 града и 7 организации, както и десетки граждани. Музеят на занаятите в Троян се присъединява към кампанията и ще направи специален информационен кът, посветен на музейните прилепи.