МУЗЕЙ НА НАРОДНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ И ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА - ТРОЯН

Един от най-разпространените занаяти в Троян е кожухаро-калпакчийският. Към 1910 г. само в Троян има 125 калпакчийски работилници, които осигуряват прехраната на 350 – 400 човека. До Първата световна война троянските майстори са монополисти в производството на калпаци и ги продават в цялата страна. Като основен материал кожухарите и калпакчиите използват агнешка и овча кожа. Суровината се набавя от многобройните стада, които пасат по планинските пасища. Първичната обработка на суровите кожи се извършва от майстори – табаци. Те ги обработват в табани, посредством силата на водата. Обработените кожи се използват от сарачи и самарджии за конски и волски юлари, различни ремъци и за изработването на цървули, а кожухарите шият различни видове кожуси, контошчета, елеци, яки, калцуни и др. Естетика в кожените облекла на троянските майстори внася декорацията, състояща се от цветни кожички, които се пришиват отгоре. За по-заможните клиенти се използват дивечови кожи. Кроенето на кожусите става с шаблони (теркове). Калпаците се оформят чрез калъп и стяга. Троянските майстори-калпакчии изработват различни видове калпаци. За пастирите – нестригани рунтави калпаци, за ергените и мъжете се изработват високи – влашки, а калпаците с плитко дъно се носят от младежите в Южна България. Разнообразието от изработвани калпаци показва умението на троянските майстори да задоволяват вкусовете и предпочитанията на своите клиенти.

кожухаро-калпакчийство

Калпакчии на Троянската чаршия