МУЗЕЙ НА НАРОДНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ И ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА - ТРОЯН

Експозиция "Възраждане"

Открита е през 1970 г. Уредена е в реставрираната сграда на турския конак, вдигната през 1868 г. (годината на обявяването на Троян за град) от троянския майстор Тотю Михов за нуждите на турската администрация.

Това е чардаклия къща на два ката с широка дървена стълба – всичко построено в духа на старопланинската архитектура. По тази стълба са стъпвали Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Никола Обретенов, Найден Попстоянов, Димитър Тодоров – Димитрото и много други поборници и мъченици за свобода познали мъките на кауша след разгрома на Априлското въстание. Под ниския таван на Конака през януари 1878 г. се настанява щабът на руския генерал Павел Петрович Карцов – освободител на Троян и Троянския проход, а след Освобождението сградата е околийско управление.

Чрез снимки, графики и веществени материали експозицията проследява икономическото и културното развитие на Троян, учебното дело, хайдутството, дейността на Троянския революционен комитет, основан от Васил Левски, участието на троянци в Новоселското въстание през 1876 г. и в Ботевата чета.

Експозицията завършва с документи, веществени материали и снимки, свързани със зимното преминаване на Троянския проход от руските войски на ген. лейтенант Павел Петрович Карцов и опълченците от Троян и Троянско.

Акцентите в експозицията са няколко. Вниманието привлича макетът на Взаимното училище, строено около 1847 г., на "Жълтото училище", издигнато само за шест месеца от майсторите на Уста Генчо Кънев – този "идол на балканската цивилизация", както го нарича Захари Стоянов. В училището даскал Илия Белковски въвежда модерната светска програма на преподаване, която включва и френски език. Макетът на църквата Св. Параскева, вдигната през 1835 г., за която Неофит Рилски и Емануил Васкидович пишат: "Троян, велико село под планината, без турци... на добро място разположено, с една красна църква и едно славяноболгарско училище". Макетът на хана на Василчо Спасов показва мястото, където на 7 октомври 1871 г. Васил Левски създава Троянския революционен комитет.

В експозицията е показан оригиналният къс от знамето на Троянския революционен комитет, извезано от Марко Иванов Марковски през 1875 г. по проект на Тома Хитров – войвода и фотограф, чийто родов корен е от Троянско.

Тук може да се види каушът (затворническа килия), възстановен по описанието на Захари Стоянов в неговите "Записки по българските въстания".