Много невидими делници зад един юбилей

доц. д-р Соня Алексиева

През октомври т.г.един град и един музей отбелязаха 50-годишен юбилей.Много българи поздравиха Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян и неговия малък екип за праз­ника.Но колко българи знаят какво се крие зад невидимите делници на един юбилей...

Историята на музейното дело в Троян е запазила спомените за първите родолюбци и техните усилия да се запази миналото – първоначално скромната музейна сбирка била събрана между книгите в библиотеката на читалището.Така през 1924 г.учителят краевед Васил Лингорски започва мечтата си за му­зея, последван през годините от об­щественика Андрей Шипковенски, от учителя Петър Хаджиев и много други. Днес тази осъществена меч­та продължават директорът на про­чутия музей Елеонора Авджиева и нейният екип.

В годината на своя юбилей Музеят на занаятите показа не само своята история, успехи и съхранени традиции на старите занаяти.Той превърна юбилея си в интересен раз­каз за трудния път на българските музеи, който „четяхме” тази година месец по месец: как се запазват по­сетители, как се печелят партньори, как се оцелява в условията на иконо­мическа криза, как се привлича но­вото интернет поколение...Десетки са реализираните идеи, успешните проекти и уникалните експозиции - част от един често невидим от обще­ството труд, за да оживее народното приложно изкуство и историята на Троян.

През юни по покана на Ин­ститута за етнология и фолклори­стика с Етнографски музей при БАН и с финансовата подкрепа на Общи­на Троян и „Винпром – Троян” АД в залите на музея в София беше пред­ставена изложбата „Занаяти и нра­ви от Троянско”. Екипът на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства представи по великолепен начин Троянския край и неговата специфична материална и духовна култура с над 200 движи­ми културни ценности от различни раздели на народното изкуство (ке­рамика, художествено дървообра­ботване, металообработване, худо­жествен текстил и др.).

Затова и човек с нейното сърце получи в годината на юбилея при­знание за приноса й към българ­ските занаяти и за мениджърските й качества.За постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура по случай 24 май, министърът на културата Веж­ди Рашидов награди със „Златен век” – плакет, Елеонора Авджиева, заедно с други нейни колеги дирек­тори на музеи.Но голямата награда е друга и директорката на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян я ко­ментира искрено, защото е открит човек: „Имам привилегията да рабо­тя в най-представителната институ­ция на град Троян, всекидневно за­обиколена от красиви произведения на изобразителното и приложното изкуство.С чудесен екип от млади, образовани и с желание за работа хора.Всичко това е оптимистично и осмисля прозаичните делници.С всяко наше невидимо действие допринасяме за съхраняването на културното наследство на Троян­ския край и вярваме, че в това има огромен смисъл...”


Музеят на народните художестве­ни занаяти и приложните изкуства в Троян е единственият в страната, който ги представя цялостно като форми, декоративни украси, инстру­ментариум.Тук те са представени не като етнографски предмети, а като народно приложно изкуство.Това е така, според директорката на музея Елеонора Абаджиева, защото „съз­даваното тук първо е мислено като изкуство и след това като предмет с утилитарно предназначение.Не слу­чайно самочувствието на троянския майстор ще роди приказката: „Аз го правя църква – то става манастир”.Защото майсторите от Троянско имат голям учител - Захарий Христовия Зограф, който през 1847-1849 г.зогра­фисва църквата „Успение Пресвета Богородица” в Троянския манастир, неговата „лебедова песен”.Заслепени от голямото изкуство, троянските грънчари „крадат с очи” изящните орнаменти от стенописите и скоро по грънците, направени от тях, ще раз­цъфтят „Захариеви китки”, изписвани с четка, „на прима”.

Днес, наследниците на тези май­стори – екипът на музея, стъпка по стъпка доказват, че няма нужда от геройски пози, нито време за оплак­ване и разочарование.„Да работиш в музей не е само заемане на щатна длъжност.Всекидневните усилия да се подреди миналото, да се доприне­се за промяната на общата ни памет, не може да се нарекат просто рабо­та.Те са дълбоко лично преживява­не.Едно вълнуващо пътуване към себе си.И музейните сгради не са месторабота, а дом.Затова и всеки, прекрачил прага им, е не поредният посетител, а очакван гост”, споделя Елеонора Абаджиева.

Всичко направено през тази го­дина и през октомври – в месеца на юбилея, е доказателство за думите на музейните специалисти, че „когато имаш такова наследство, е трудно да си безразличен и да ходиш на рабо­та като чиновник”.Да управляваш музей днес в малкия град, в усло­вията на ограничено финансиране, стопяваща се публика и липса на богати спонсори не само трудно, а свръхотговорно.Всеки ден десетки музейни специалисти като Елеонора Авджиева доказват „защо трябва па­рите на данъкоплатците да се харчат за нещо, което не удовлетворява пър­вичните биологични потребности.Трудно е, защото заобиколен от тол­кова непреходни ценности, трябва да си дадеш сметка колко си преходен като голям началник.От рутинната и скучна работа да създаваш каузи, които се осъществяват със сърце”.

другите за нас

Кметът на Троян – Донка Михайлова и художникът Владимир Златков откриват дървопластиката „Сът­ворението”, дарение на автора по случай 50 – годишния юбилей на музея.

Плакатът на показаната в столицата изложбата „Занаяти и нрави от Троянско” е на художникът Иван Хаджийски, съименник на прочутия троянчанин Иван Хаджийски.