МУЗЕЙ НА НАРОДНИТЕ ХУДОЖЕСТВЕНИ ЗАНАЯТИ И ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА - ТРОЯН

През 1847 г. по покана на братята от Троянската Света обител в манастира пристига самоковският зограф Захарий Христов Димитров, по-малкият син на първомайстора на Самоковската иконописна школа Христо Димитров.

Величественият Балкан, скътал непрестъпни горски поляни, обсипани с пъстроцветни горски цветя, вдъхновява младия зограф. Той изпъстря стените на манастирската църква и сводовете на външните арки с букети и китки от планински цветя.

Троянските майстори, впечатлени от колорита на стенописите на Троянския манастир, започват да изобразяват върху чаркии, стомни и бърдуци рисувани с четка „ангобни” цветя. Тази техника на украса се прави „на прима” – съдът се държи на ръка и се рисува свободно, без предварителен шаблон. Това декориране позволява всеки майстор да изгради собствен стил и почерк на изрисуване на цветята.

„Цветята на зографа” разцъфтяват и по писаните каруци на белиосъмските коларо-железари.

Новият, ярък и многоцветен колорит смело навлиза и в бита на балканджиите. Троянските жени започват да тъкат нови модели китени пелени. Старите едноцветни модели са заменени от красиви венци от макове, шипки, трендафили, лалета и ружи.  В края на XIX в. се появява и централният декоративен мотив на китениците. На едноцветно поле грейват вази, кошници, саксии и букети с цветя, които внасят красота и жизнерадост в скромният балканджийски бит.

„Захариевите китки” красят и троянските моми, които започват да се гиздят с престилки „на гюлове”. Тези везани престилки внасят пъстроцветен акцент в иначе сдържания колорит на троянската носия.

„Цветята на зографа” се утвърждават като характерна декоративна система, своеобразен автограф на майсторите от Балкана. Съвременните майстори грънчари наричат тази декорация – „зографки”.

цветята на зографа - изложба в София